“Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите.

- Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай.

Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза:

- Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален.

Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми.

*          Днес чета повече от преди и чистя по - малко.

*          Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината.

*          Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по - малко .

*          Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.

*          Вече нищо не пазя за специални случаи.

*          Използвам всеки ден кристалните си чаши.

*          Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета.

*          Използвам любимите си парфюми, когато ми  е приятно.

*          Фрази, като "Един ден...." или " Някой ден...." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си. Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.

Може би аз също бих се обадил на стари приятели , за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/.

Колко е хубаво. Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени:

*          Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".

*          Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".

*          Бих се ядосал, че не съм казвал по - често на най-близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни.”

 Източник: Internet