Запитвали ли сте се какво всъщност е любовта? Едва ли този въпрос има еднозначен отговор и едва ли има думи, с които да му се отговори. Няма как да се даде обективна, реална и общовалидна дефиниция за любовта, защото тя не е материална, няма ясни форми, не може да се докосне с ръце или види с очи. Усещането за любов е субективно и строго индивидуално. Тя е незрима за очите, но видима за душата.

Любовта е чувство, усещане, състояние на духа и тялото, дори начин на живот. Тя опиянява, завладява душата, навлиза в сърцето, показва ти света в коренно различна светлина, изменя мирогледа ти на сто и осемдесет градуса, кара те да се почувстваш в безтегловност, сякаш летиш от щастие или да изгаряш от болка, измъчван от тъга или ревност; тя е светлинката в края на тунела и основната движещата сила на земята; осмисля съществуванието ти и те кара да почувстваш, че живееш истински, на сто процента адреналин. И докато се опитваш да осъзнаеш какво точно се случва с теб, невидимата й сила вече те е грабнала, обсебила и завладяла тотално. Отровата на любовта вече тече по вените ти.

Любовта е сляпа за материалното: за нея то е маловажно, преходно и несъществено; не държи сметка за зло, защото тя не е злопаметна и вижда само доброто, красивото, истинското; дълго търпи и е милостива, защото може само да обича; не завижда; не се превъзнася. Любовта не се гордее, не иска признание, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не се примирява с неправдата, лъжата, лицемерието, а се радва заедно с истината; всичко премълчава и всичко казва дори без думи, защото те не й са нужни за да бъде изразена, за да покаже, че съществува, за да се усети от всяка една частичка на тялото. Любовта хваща вяра на всичко, на всичко се надява и всичко търпи. Любовта не гледа с очите, а с душата – приема те такъв, какъвто си, без претенции, предразсъдъци, задни мисли, просто ти се доверява и те поглъща без да пита – неочаквано, спонтанно, дори стихийно, помитайки като буря в ясен ден целият ти свят и го преобразява по неповторим начин, както само тя може. Любовта разтапя ледове, преодолява разстояния, не търпи прегради, не се вълнува от хорското мнение, остава сляпа за всичко веществено: не се интересува от възраст, вяра, етнос, раса, социално положение. Тя е еднаква за всички: мъже и жени, млади и стари, бели и черни, християни и мюсюлмани... Високо над дребните житейски проблеми и дрязги любовта остава непреходна, чиста и свята.

В днешно време хората стават по-свободомислещи, освободени от товара на предразсъдъците и стереотипите, на които дълго време са робували. Съвременният човек съжителства с представители на различни етноси, раси и религии, резултат от неизбежната глобализация, а любовта му помага да стопи ледовете и намери общ език. Смесените бракове не са рядкост, напротив, стават все по-често явление, дори и в нашата страна. Любовта не пита от къде си, защото тя е навсякъде; не пита какъв език говориш, защото не са й нужни думи, за да бъде разбрана; не гледа цвета на кожата, защото обичта няма цвят. Тя е миротворец, посланик на доброто, на истината, на правдата, на надеждата. Не случайно тя е в основата на всяка религия, защото няма по-чисто, по-искрено и съвършено чувство от любовта.